HACCP
HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points, т.е. Анализ на риска и критични контролни точки) засяга фирми, звена на „хранителната верига” работеши в страни, чиито закони налагат системата като задължителна или клиентите я изискват. Доскоро това бяха само САЩ, но НАССР се разпространи бързо и бе наложен в страните от Еевропейския съюз, а също в Канада, Израел, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия, Бразилия, Япония и Близкия Изток и в други страни, които възприемат Codex Alimentarius. НАССР е задължителна норма в европейското техническо законодателство. НАССР е задължителен и по българския Закон за храните.
Без да са изредени по степен на строгост, изисквания има към виното и бирата, минералните води и безалкохолните напитки, плодовите и зеленчукови сокове и нектари, месото и месните продукти, млякото и млечните продукти, растителните масла, консервите от всякакъв вид, обработените зеленчуци и туршии, хляба и хлебните продукти, шоколадовите и сладкарски изделия, захар, захарни изделия и ред други уязвими храни и хранителни продукти. При тях има големи потенциални рискове за живота и за здравето на хората – от механично и химично замърсяване, микробиологична зараза и други вредни или опасни фактори.
НАССР покрива цялата верига – приемане на суровината, преработка и производство, експедиция, доставка и консумация, т.е. – и местата за приготовление на храни и хранене. Това означава, че НАССР трябва да се разпростре и върху тези звена от хранителната верига, които произвеждат и доставят торове и препарати за растителна защита, фуражи и премикси, суровина – растителна, животинска или друга, обработена суровина, подобрители и добавки, препарати за хигиена и безопасност при производство и логистика, опаковки – потребителски и транспортни, оборудване - производствено, климатизационно, логистично и търговско, вкл. консумативи за него, както и върху междинните “собственици” на продукта – борси, разпределителни и разфасовъчни складове и хладилници, превозвачи, дистрибутори, доставчици, магазини, места за хранене.
Идеите на НАССР са прости и логични – това е система за сигурност чрез превенции, която изисква да се идентифицират всички известни и потенциални рискове и опасности, да се опишат като проявления, последици и причини, да се изучат начините за предотвратяване на проява и начините за коригиране на последици от евентуална проява, да се документират съответни работни правила, те да бъдат вградени в технологията, персоналът да се обучи да ги познава и после да ги прилага в работата си. И цялата система периодично трябва да се проверява дали работи нормално по правилата си. И постоянно да се подобрява.
Проектирането, внедряването и самото прилагане на НАССР изисква сложно екипно взаимодействие на технолози, контрольори, химици, микробиолози и консултанти по управление на качеството. НАССР не отрича, нито е антипод на системи по качеството от типа на GMP, GНP или ISO 9001. Напротив, НАССР трябва да се разглежда като надстройка или “продължение” на такива системи. Особеното е, че на НАССР може да не се прави сертификация “от трета страна”, а одобряване по преглед и доклад от квалифицирани експерти, посочени от клиента. За да улесни интеграцията на НАССР с ISO 9001, през 2001 г. излезе стандартът ISO 15161 – това са насоки за специфично прилагане на ISO 9001 в организации от хранителната верига. През септември 2005 г. бе публикуван стандартът ISO 22000, който дава изисквания към система за управление на безопасността по хранителната верига и съвсем лесно се интегрира с ISO 9001, тъй като двата стандарта имат унифицирана структура.
Откакто се появи ISO 22000, почти не се практикува одобряване на НАССР от "трета страна", и ако все пак има отделни такива случаи, за реферативна база се използва холандският стандарт Dutch НАССР