ПАМИРСКА ПРИТЧА ЗА СТРАТЕГИЯ ПРИ КРИЗА
Памирският епос е завещал на мъдрия мениджър една поучителна притча.
Тя ни разказва как сняг сковал планината и прогонил архарите в долината. В жестокия студ близо до кишлака скитали ловците. Но архари нямало там. В кишлака се втурнал гладът. Запасите от месо скрил аксакалът. Давал по залък, от ден на ден все по-малък. Старци болни изтляли, булки празни стояли, ловци плачели като невръстни деца. Красната Зейнеб пометнала сина на смелия Джура. Един ден запасът свършил. Останал едничък архар! Тогаз старият аксакал извел на мегдана всички добри млади ловци, броил им зъбите, жестоко ги удрял в пъпа с юмрук. Най-здравите в своята чута завел, нахранил ги щедро, турил в торбите месо и право в очите им рекъл: "Бог ще е с вас да ви пази! В долината има архари, стада от архари. Слезте там и търсете архари. И се върнете! И ни спасете!". Сити и бодри, хукнали стръвно силните здрави ловци. В долината стрели засвистели. С архари на гръб и с радостен вик, към кишлака бързо дотичали силните здрави ловци. И заедно с тях в планината придошла пролетта с безбройните тлъсти стада.
Остава мениджърът навреме да прозре кои са му силните здрави ловци.
Речник: Архар – див овен, Кишлак – село, Аксакал – старейшина, Зейнеб и Джура – щастлива двойка в епоса на азиатските планинци, Чута – колиба
ПОУКАТА ОТ ТАЗИ ПРИТЧА
Казано на езика на мениджъра, ще насочим нашите ресурси главно към такива продукти, които са способни бързо да ни измъкнат от кризата.
Това са ефективните за производство продукти, за които има пазари. Техните продажби ще ни позволят да произвеждаме и други продукти, не тъй ефективни, но помагащи да уплътним капацитета и да снижим режийните разходи. Нарастналата печалба ще я насочим за ускоряване на разработването и пазарния излаз на други нови и обновени продукти